29 dic 2023, 14:28  

Ден за прошка 

  Poesía » Filosófica
216 6 10

ДЕН ЗА ПРОШКА

 

Той добър е светът, ала ние сме лоши стопани.

И защо ли за всичко все другият да ни е крив?

Кой ли повод е дал да се мислим за богоизбрани –

досието ни Господ ли писа със златен молив?

 

Ако ливне дъждът над поля, прималели от жажда,

той цветята не пита и даже улука ръждив –

кой е пръв, кой красив, или кой в пепелище е раждан.

А попива в пръстта и от тази любов е щастлив.

 

Нямам повод да трупам в сърцето си тонове сажди.

Има съдник единствен и зная, че той е над мен.

Завистта ако пусна в душата си – да ме разяжда,

то с какво по-добра съм от другия, грачещ връз мен?

 

Знам – на къса връвчица животът нанизал е дните

и търкулва ги, сякаш роса мимолетна сълзи.

Вие изгрева срещайте – гърбом и вечно сърдити,

а за мен оставете дъха на смирени брези.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??