Днес светлините се сплитат в решетки.
Ято решетки на ярко разблудния ден еднотел.
Вътре в очите надникват зъберно-хищни през клетка.
И за разстрел ме извеждат - сам сред огромно поле.
Днес само сенки се движат проскърцващо.
Дълги и тънки - сякаш тъмнеещ конец.
Точки две те се готвят понтонно да свържат -
раждане в смърт да превърнат с невинно тире.
Днес даже котката в двора е толкова странна.
Гледа ме упорно-тихо, безлично и с чужди очи.
А под огромната жега навън аз премръзвам по пладне
и сомнамбулно се движа безшумно в съня си ленив. ...