24 abr 2018, 12:17

Денонощие 

  Poesía » Filosófica
377 0 0
Луната есенно се смее
И гали всеки земен стрък.
А цялата земя немее,
но се върти обаче в кръг.
И багрена във черно прежда –
нощта покрива всеки двор.
Немирен облак се навежда
да чуе звук от птичи хор.
Тя – цялата земя – притихва
И крие слънцето от нас.
А сутрин ранобудно кихва
И грейва слънцето във час. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??