Денят, в който те видях,

приличаше на всички други дни.

И погледът, с който ме погледна,

приличаше на всички други погледи.

Дори чувството, което изпитах,

приличаше на нещо, вече изпитвано.

До момента,

в който не застанах пред огледалото:

оттам ме гледаше лице,

което не приличаше на мен.

(На мен ли?! – та то не приличаше на себе си!)

И аз разбрах, че е дошъл моментът

да гребна с четката си малко залез

и с два–три щриха

да изгрея на хоризонта ти.