Денят ми хубав е знаеш ли кога?

Когато сутрин светлината идва

не от изгрева в далечината,

а от близостта на твоята усмивка.

Когато топлината ме обгръща

с твоята прегръдка,

а не се прокрадва през

заскрежените стъкла.

Когато утрото ухае на

блаженство и целувка,

примесени със чуруликането

на ранобудна птичка.

Когато моята ръка във твоята почива

и знае, че и вечерта ще бъде там

за следващата ти милувка.

Когато … толкова „когато”!

А всъщност тяхната магия е

единствено във твоето „Обичам те!”.

Обичам те и аз със всяка нишка

на своята душа.