Денят на красотата

hcs (Георги)
2047 241

30 jul 2020, 8:45

Poesía » De amor

630 0 0

Ти озари храма студен

на моята душа и ден

разсея наоколо тъмата -

денят на красотата.

Нощта изчезна и топли лъчи

стопиха лед, що сърцето оковá,

затуй душа за теб тъжи,

но ти не чу моите слова.

Че за теб роден съм аз,

като дар от Бога те приех,

изчезна зло и мраз,

но да те имам нямах успех.

В сърцето има светъл спомен

за дните с теб и с любовта,

но днес от тях няма и помен -

жесток и груб към мене е света.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.