Ярки камбанки – цветчета,
в приказен злак се люлеят.
Тръпнат и шепнат, и светят,
в бледа мъгла пламенеят.
Хорица в сърмени дрешки,
с тънки крилца на мушички
махат и спорят за нещо,
кацат, отлитат в редички.
Труд кипи в цветните къщи
с ритмите недоловими.
Танцът им сребърен дъжд е –
блясък сред тревни килими.
Къси са дните им кротки.
Сянка в небето надвисва.
Страх, суета, шум и вопли –
в Малкия свят хаос плисва.
В небитието ги праща,
без да си дава и сметка
не враг с чиния летяща –
нечия сляпа подметка.
2.05.2019
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados