Настройвам се оптимистично,
какво, че розите умират?
Но есента приемам лично,
слепци- гнездата в мен се взират.
По радиото търся песен,
да върне споменa отминал.
И с безразличен глас, отнесен,
ми казват: Азнавур починал...
Депресия ли? Глупост! Дръжки!
На лигла никак не приличам.
И ей ме на - държа се, мъжки
и есента ще заобичам... ...