Един празен фон,
бавна музика на стария ми грамофон...
Вкусът ми сега е на лимон...
Отчаян съм от всичко, що е мило,
човешка безотговорност и черно мастило,
една мадама с неподходящо червило,
каквото е сега, такова е и било...
Въпрос, по-стар от света,
въпрос без отговор в своята ръка държа...
Не намирам решение на тази война...
Добро и зло ще съюзя,
в сполучлива любов ще обединя,
но едва ли някога ще се спася...
Напред с цигара в уста,
червена роза подарявам на онази жена,
жена, която за всички нас живя,
ОБИЧАМ я! Мразя реалността...
Не ще забравя онази самота,
която до ден днешен оцеля...