20 abr 2015, 18:17

Десет минути до седем 

  Poesía
751 0 20
"Защо плачеш?" - попитах те,
а ти ми каза - "Защото светът е една сълза..."
Беше младо момиче, още дете,
как толкова бързо всичко разбра?
"Закъде си, не съм те виждал?"
"Заникъде" - просто ми каза,
в очите ти имаше само печал,
после скочи... и влака те смаза...
Огледах се - Никой нищо не рече,
спокойни всички се качваха, слизаха...
Бездушно спокойствие в бездушната вечер,
хората нито мразеха... нито обичаха... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??