Дете

27 abr 2008, 10:08

Poesía » Filosófica

746 0 3

Очи, отдадени на слепци,

сън за будните,

прелюдия на егото,

разстрисат стъпките на детето.

Сълзите му попиват, ах... как попиват - като капка кръв в коприна.

Усмивката дреха му е вечна,

погледът помилва,

дъхът му дар е за ветровете,

милувката живот и за отровното дърво.

Насладата е вечна... думата една...

Смъртта прилича на дете от приказна страна.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.