Притихнали във минало, това сме,
обгърнати от облак тъмнина,
едно дете, което няма да порасне,
белязало е вече нашата съдба.

Любов наричат го различни,
а други казват, че е чисто зло,
но то е мило, истинско и непривично,
променящо света към по-добро.

Играчки няма и играе с чувства,
с живота на един или на друг,
понякога те хваща, без да пуска,
а друг път подминава те без звук.

Родено е от тъмнина,
от тъмен ъгъл на един копнеж,
белязано да носи светлината
с ръждясал свещник и едничка свещ.