Дете

11 abr 2017, 10:30

Poesía

701 1 2

ДЕТЕ

От чужди хора обичано,

от своите родители отричано...

Захвърлено в ръцете на съдбата,

то крачеше само в света на нищетата...

Със скъсани обувки и дрешка,

в очите на другите то бе вечна смешка...

Подигравано и обиждано,

отхвърлено и от никого с дни невиждано...

Гладно и със сълзи на очите,

за него много тежки бяха от живота дните...

С мечти неизживени,

и много обещани неща невидени...

И как за родителска ласка то бе жадно,

също толкоз в душата му бе хладно...

Всички врати за него бяха затворени,

но щастието си то винаги търсеше с ръчички отворени...

***

...и то пак продължи напред да върви – нямаше кой знае колко ум,

нито пък скъп костюм...

Но дълбоко в себе си имаше едно чисто сърце,

което хора с милиони не могат да имат...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Звездичката (Ивелина каменова)

2017-04-11T21:51:58+03:00

Много тъжно, но и много истинско... От всичко най са невинни децата, и най-много страдат. Поздрав за стихото!!!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-04-11T14:13:03+03:00

Истината преминава през различни изпитания,докато калява с любов и доброта.😍