Когато те открих, в теб видях детелина
и то не каква да е, а с четири малки листа.
Благодаря ти, че те срещнах, а на Бог, че те има,
че ми отвори очите, за да видя любовта.
И вечер, когато тихо се гушнеш в мен,
а през деня в мислите ми се разхождаш.
Не съм птица, а човек, но съм окрилен,
роза си ми в сърцето, но не ме убождаш.
И сега ще ти кажа, ''Обичам те много''
и няма да пусна от ръка твоята душа.
Искам да сме весели и без тревога
прегърнати, в един път, да вървим с любовта.