18 may 2010, 10:18

Детелина 

  Poesía » De amor
1988 0 7

През гори, поляни,

дето мина,

все се взирам

да намеря детелина!

Щастие, късмет,

любов красива

ще ми носи тя

доде съм жива!

 

Спирам уморена

с мъка на душата,

ето, нещо трепва,

виждам я в тревата!

Всяко листче тук е символ

на зора изгряла,

здраве, щастие, богатство

и любов затляла...

 

Тя към мен

глава накланя,

с укор сякаш

ме приканя

да я взема,

да ме води с нея

като приказна,

вълшебна фея.

 

И напътства ме със знаци,

руни древни,

да не бъркам вече пътя

със мъже неверни,

да не влюбвам се лудешки,

да не бъда всеотдайна,

да не правя нови грешки

със любов нетрайна...

 

С мойта детелина

тичам през полята.

Зная, другата наблизо

някъде я чака

и когато аз намеря

втора като нея,

зная, тебе аз намирам,

с тебе ще живея...

 

 

2003 г

 

 

 

© Nina Toshich Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Звучи чисто като дете... Поздрави, Нинче!
  • Много хубав стих, Никол!
    Сигурен съм, че знаеш и къде е втората детелина!
  • Леонардо, Люсил, Ив, Симеон, Мариан, Плами, Петя и Водолейче...благодаря, че наминахте в поляната с четирилистните детелини...откъснете си и да ви носят късмет !
  • Много умна детелинка!
    Поздрав! И късмет!
  • ДАНО!!!
  • Много ми хареса, Никол!
    Чудесно е!
    "Да не бъркам вече пътя,
    със мъже неверни!"
    Много искрено и чисто !
    Благодаря ти !

  • Непринудено, леко и сладко стихо! Пожелавам ти и втората детелина!
Propuestas
: ??:??