Пъстроцветна дъга, тъжно небе,
есенни листа, тъжно дете.
Вятърът шуми, едно листо пада,
тежък живот, едно дете страда.
Чистият дъжд земята изгаря,
чистият дъжд душата отмаря,
но има ли друг да ни носи почивка,
както детето със нежна усмивка.
Само е детето, само под дъжда.
Отгоре весели клони шумят.
Само е детето, а зимата иде.
Само е детето, само ще си иде.