24 ago 2007, 15:49

Детето в мен 

  Poesía
2734 0 18

Все още съм невинното момиче,
със бледите неясни очертания,
което тихо в спомените тича,
сред цветя с невидими ухания.


От извора напълних стомни
с кристално чиста свобода,
донесох ти, а ти си спомни,
че пил си от нея, вместо вода.


Танцувах и сред падащи листа
и бях им в танците учител,
едно от тях запазих във дланта,
то бе на есента вестител.


Не ми попречиха коравите години,
в душата ми останах си дете,
а очите ми обичащи, наивни
начало са на път към моето сърце.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??