Детето в мен...

15 sept 2009, 16:54

Poesía

543 0 2

Детето още в мен живее,

виждам във очите му плама,

често чувам и гласа му,

той изпълнен е със доброта.

То често плаче,

очите му са пълни със тъга.

Понякога силно се смее,

не осъзнава сериозните неща.

Понякога приисква му се да извика,

да го чуят всички, да разберат за радостта

или пък иска да се скрие

и невидимо да стане за света.

С това дете във мен се мъча да се боря,

но често мисля, че греша.

Може би не трябва да го гоня,

то показва ми най-ценните неща!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Mirror (Марина Буюклиева)

2009-09-15T21:45:22+03:00

Истината е, че това стихотворение , не показва начина по който се чувствам. Да аз съм си дете, детското си в в мен, докато пътувах просто изведнъж отвътре ми хрумна да го напиша
Lusi12345 (Людмила Зарева)

2009-09-15T17:57:19+03:00

Хей,та ти си си още дете!Радвай се и не се опитвай да гониш детското
у себе си!