27 jun 2012, 10:25

Детето в мен 

  Poesía
2333 0 11

ДЕТЕТО В МЕН

 

Детето в мен живее, вечно младо...

 

Аз крача през живота с едри крачки –

то още чупи своите играчки

и още гледа с алчност шоколада;

и гони вятъра с велосипеда,

и още чака дядо Мраз с шейната,

троши в съня си с топката стъклата,

краде зелено грозде от съседа;

то разглобява всички сложни вещи

и се надява да открие чудо,

преплува Дунав, палаво и лудо,

и още чака първата си среща.

 

А аз вървя и отстрани се вглеждам

в безгрижните му светнали зеници,

докосвам изпотените къдрици

и храня илюзорната надежда,

че още дълго, може би безкрайно,

детето в мен ще тича, ще греши

и някой ден внезапно ще реши

като играчка стъклена нетрайна

да счупи тоя крехък свят край мене

– черупка остаряла и излишна –

за да надникне в същността му скришна

и да открие с нямо изумление,

че вътре няма нищо – само прашна

безкрайна пустота и сива скука

и може би да извлече поука,

че кухото и скучното е страшно...

 

Аз чакам този час на детска лудост

и този вечен бяс за разрушение,

до днеска живи у детето в мене,

като велика милост, като чудо,

когато след метежната стихия

ще тръгне сред отломките нетрайни

към други светове, към други тайни

детето в мен.

 

И с него – аз самият.

 

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Очарователно! И по своята същност дълбокосъдържателен стих!
    Детската душа е чиста - опазил си я! Моите почитания!
  • Хубаво си го казал! Нека детето в теб винаги така те вдъхновява! Онези, които са се разделили с него, те са за съжаление!
  • Споделям.
    Поздрав, Валентин!
  • Пази го! Поздравления за чудесното стихотворение!
  • Завидно усещане! И нека е живо още 100 години това мъдро дете!
  • Детето в мен живее, вечно младо...
    Поздрав Валентине,хубав стих!
  • Адмирации! Много ми хареса!
  • И с него - аз самият.
    Прекрасно!Поздравления!
  • Казал си го толкова хубаво!
    Напълно споделям!
  • Прекрасна тема...детето в нас...то винаги ще бъде там,ще ни подканва с порива на душата, към онази игра,която краката няма да могат да я играят,но такъв е, малко несъвършен живота,остават само красиви творби, които да сгряват сърцата ни!!!Поздрав!
Propuestas
: ??:??