Безгрижно си расте по люлки и алеи,

изглежда отстрани глупаченце наивно.

Животът му е книга преливаща с идеи,

извиква умиление детенцето невинно.

Какво би станало, ако решим да се смалим

в съзвучие със Господа да помечтаем?

До образа и ръста на дете да се снишим,

да се оставим доверчиво Той да Го извае.

Пораснали във зло, поквара и вина,

затънали в угриженост, тревога,

непознаваеми от мрака и греха,

какво би станало, ако като дете потърсим Бога.

Детето в нас Творецът да възстанови,

сърцето ни невинно отново да запее.

Вярата в Сина разпънат може да ни промени.

за среща с Него детето в мен копнее.