13 dic 2017, 12:23

Деветдесет и девет 

  Poesía
650 6 16
Земята ускорено се върти
от пулса на тревожните ми мисли.
Под бинта на ранените мечти
надежда нова как ще се разлисти?
Цигулчено проплаква в мене страх,
увиснал на последната ми струна.
В живота често Пепеляшка бях,
понякога – принцеса несъбудена.
Но моят ден надуваше балон.
Избирах най-големия. И розов.
Попаднал върху зъбите на клон,
превръщаше се в дрипа с цвят оглозган. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??