Деветият кръг
Вихър пясък и слама подмята.
Бледи сенки вилнеят в нощта.
Не намерили пристан в дома,
стъкват глухи гнезда връз земята.
По пътеката стръмна на дните
крачат сънни, злочести, сами –
чукат пътьом на всички врати,
поизбърсали скришом сълзите.
Клони клети протягат дървета.
Облак злъчен обримчва света.
Приютили в сърцата греха, ...