ДИС (Деа)
298 6717
9 mar 2022, 14:10  

Деветомартенско 

  Poesía
389 9 9

Отмина осми март. Дали сега
отново всичко мъжко да наложа?
В годината веднъж ли съм жена?
Веднъж ли, да не бъда силна може?

Под миглите отглеждам си небе.
В сърцето нося дом където ида.
Усещам мое всякое дете
и в мрака мога слънчице да видя.

Не ми носи цветя. Та аз сама
на Бога съм най-хубавото цвете.
И моят аромат е любовта –
не съхне и не вехне с вековете.

Ще подредя разбития ти ден
и ще съм жрица в черните ти нощи.
Но трябва да си силен като мен
до следващият март, със дата осми.

© Деа Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??