ДЕВОЙКА В ГОРАТА
Зърнах в близката горичка – ах! – девойчица самичка,
и – нали добър съм чичка, тихо рекох ѝ: – Здравей!
Пътниче, на път поело – тя погледна ме – несмело,
беше тъй далеч от село! – сигурно изглеждах змей.
Старец грохнал, изкорубен, ум и дум изгубил – пубер! –
залезът ни просна губер – с рой избягали слънца.
Сетне под Луната кръгла ме попита: – Де си тръгнал? –
свикнал съм да си послъгвам, и прошепнах: – За дръвца.
Нямах нито нож, ни брадва – пушка, гръмнала на сватба,
сетих как ми се зарадва! – и след Първите петли,
щом в полите ѝ басмени подир миг опрях колени, ...