9 ago 2024, 9:32

„Девойко, мари хубава…“ /на сестра ми/ 

  Poesía » Otra
325 1 7

 

Лятна вечер. Слънцето уморено притваря очи

и ляга ребром зад хребета. С теб го изпращаме

от скалата, то ни целува с последни лъчи,

гората притихва, синкав мрак бавно припада.

 

Танцуват искрите на огъня, проблясват за миг

и в мрака потъват. Балканът, прегърнал нощта,

се заслушва в гласовете ни – полетели  възбòг

и с ехото отдалеч,  тихичко ни приглася.

 

Посребри косите ни времето, тъгата сви гнездо

в твоя дом. Утихнаха песните, угасна жарта,

но знай, някъде във Безкрая, ще останат вечно:

една искра, омайна лятна нощ, два силуета

 

…и онази песен звездна: „Девойко, мари хубава…“

 

Дейна.1

09.08.2024 г.

© Д.П. Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??