14 oct 2012, 13:15

Diabolos 

  Poesía » Filosófica
530 0 3
Diabolos
Порязвам се в сърцето и много ме боли,
покапват думите и съхнат в неразбиране,
разпятието вътре вече не тежи,
а пътят към голготата е сякаш минат.
Не кретам и не вия като хищен звяр:
по козината лепнат чужди удари
и ноктите ми, дето остря, са охлузени,
Сатанаил съм – безбожен и без идоли...
С тъги ви гледам: хиени дебнат в мрака
и демон властва над безкрили небеса –
земя – на бога одър или на проклятия, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??