Колко още, могъл би да бъде побъркан светът,
колко нови безумия би имплантирал в съдбата си!?
Навигация има - чудесно, но има ли път,
който следваме, просто и без суета, със сърцата си!?
Как преплитат се в сложна игра добродетел и грях,
за понятия спорим, но отдавна загубили смисъла
и презираме здравите корени, шепата прах,
от титани на злото, за пленници жалки орисани.
Просто спим под завивка от пухкави, меки лъжи,
на удобно постлани с илюзии, трънни диванчета,
а божествено вярната същност оловно тежи
и прегракнали птици в гърдите отчаяно грачат. ...