ДИАЛОГ

МЕЖДУ ПОЕТ И БОГ

Поетът:

В надпреварата житейска

аз избродих своя път.

Минах мярката библейска,

затова ми сложи прът!

Бог:

Стига толкова си тичал

по земята гол и бос.

Много страдал си, обичал,

ала тук си само гост.

Платата ти е в душата  –

не е в злато и сребро.

Тя е сбрала светлината

в стореното тук  добро.

Поетът:

Боже, аз поет съм, пиша

за любов и красота.

В моя стих небето диша,

чиста ми е съвестта.

Затова ми дай отсрочка

да завърша своя труд.

Сетне пак сложи ми точка –

да умра поне прочут!

Бог:

О, безумецо, поете,

ти прашинка си пред мен.

Радвай се на всяко цвете

и на всеки Божи ден!

А кога ще видиш края -

само Аз това го зная!