Диалог със тишината

16 dic 2016, 19:39

Poesía » Otra

1332 3 4

И ето, пак не мога да заспя,
отново сме си аз и самотата,
със лист и мòлив ще творя,
ще се доверя на тишината.

За всичко ще я питам, от отдавна,
обичта си как, къде изгубих,
поне въпроси няма да задава,
и няма как да се заблудя.

Любовта във мрака ще потърсим
по пътя извървян, назад, където
пориви забравени прекършват
ритъмът и стонът на сърцето.

Там във таен къс, сърдечен
скътаната, плаха топлина
припомня, че човекът е обречен
в себе си да носи светлина.

Във топлина студът ще се разтвори,
ще се сбогува с всякоя душа,
която със любов ще заговори,
че са ѝ чужди тъмнина и самота.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.