Ела във ранен час на любовта
на диамантената алея,
в пробуждането на есента,
която пее ми за нея -
за нея, пак - за любовта,
ела и зная, ще се срещнем -
дали в прегръдка на листа,
или в разцепен кестен,
важно е да е сега,
важно е в сърцето,
важно е да си една
и аз да съм момчето,
от което не заспа...
в онази твоя предна нощ -
от мечти целувана
или от моите очи,
за сърцата ни ще е разкош
само на утрото парфюма,
от който пак тази любов
се роди -
непомилвана все още от ръце.
Ела на диамантената алея
и остани,
защото есента пак ми пее -
за теб,
да, погледни
как немея
и се топи
времето,
което ни дели -
в чувствата положителни!
© Маломир Стръков Todos los derechos reservados