На майка ми
В просъница бяла незнайно дихание
събужда заспалия Бряг.
След тихо очакване Бризът-изгнаник
завихря се в шеметен бяг.
Вълните танцуват, обгърнати в пръски
от блясъчни морски искри
и с тайна въздишка, тъмата разпръснала,
Луната за Бриза скърби.
Сребристи окови обгръщат сърцето
на светлата тъжна Луна
И само потоци от лунна пътека ...