23 ago 2017, 8:26

Дихания 

  Poesía » De amor
1029 4 7

Дихания

 

Забравям да дишам, дъх не достига.

Забързваш сърцето, спираш дихания.

Разлистваш душата, сякаш е книга,

отгатваш всички мои желания.

В кръвта се разливаш, вътре пълзиш

толкова нежно, аз пък избухвам.

Дори когато за миг замълчиш

от тишината твоя настръхвам.

От всяка мисъл усещам възбуда,

всяка дума е трепета нов.

И необуздана, дива и луда,

ти изгряваш в мене, Любов.

Всяка твоя частица вече усещам,

отразява се в мен и блести.

Душата ми иска с твоята среща

и с нея всеки ден да лети.

Забравям да дишам, не искам,

сърцето бясно в гърдите тупти.

До мен усещам те толкова близко

и всичко за теб ми разказва, шепти…

 

19.08.2017 г.               Велин

© Велин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, Ели и Хари!
  • Силно и въздействащо,Велин!!!Поздрави!!!
  • Красиво изразен копнеж на телата и душите. Емоционално наситен изказ.Постигаш въздействие, Велин
  • Благодаря ви за прекрасните коментари и сърчицата, които оставихте тук! Пожелавам ви красив следобед!
  • Разтапят думите ти, Велин!
  • Красиви чувства! Идеална гарнитура за сутринното ми кафе. Благодаря Велин.
  • Прекрасно е, Велин, това сливане с другия!... Поздравявам те за вълнуващите стихове!
Propuestas
: ??:??