О, мой живот, защо ми ти това причини
и защо по жар ме караш да вървя?
Сърцето ми разкъсваш ти от болка
и чуди се то какво да избере,
гласче то чува - морала да послуша,
от другата страна шепот ехти - следвай любовта.
Объркано е то - не знае кой път е верният от тези,
кой е пътят без болка и сълзи ! 

Понякога иска ми се воля аз да нямам,
да не чувам лекциите на този мой морал,
да направя туй, що сърцето ми копнее,
без да ме е грижа за последствия и...!

Понякога пък моралът в мене се надига,
напомня ми къде съм, кой съм и с кого съм,
и тогава аз усещам, че не морал е само,
че любовта към към нея още е във мен!

О, мой животе, защо постави ти таз дилема,
защо подлагаш ме на всичко туй?
Не зная аз какво да правя
и никой аз не искам да раня!