Луната, все една и съща,
над земята вдига ален щит -
жребият ми в паметта се връща
тъжен или радостен на вид.
И сноп от светлини се сплита
над морето и се врязва с вик,
в спомена неочаквано долита
дилема ясна в този час-пик.
Ако трябва да повторя пътя,
лист захвърлил - не вярвал бих
на женски клетви и милувки,
паднал сам в капан на нежен стих...