Луната, все една и съща,

                      над земята вдига ален щит -

                      жребият ми в паметта се връща

                      тъжен или радостен на вид.

                      И сноп от светлини се сплита

                      над морето и се врязва с вик,

                      в спомена неочаквано долита

                      дилема ясна в този час-пик.

                      Ако трябва да повторя пътя,

                      лист захвърлил - не вярвал бих

                      на женски клетви и милувки,

                      паднал сам в капан на нежен стих...