Цигарата  все още пуши,

дими прогорливо в ръката...

Зареян, погледът се свлича -

като съсирек кръв, размазан по стената.

Една мечта пред мене се съблича,

във топло за да облече душата.

Неизказано и тъй непримиримо

думите се блъскат във стените.

Неми, хвърлям ги неумолимо,

а те се връщат, удрят се в гърдите.

И падам в гърч с колене на земята,

и думите се трупат върху мене.

Под напора се гънат рамената.

Плътта  проядена пак стене.

Отстрани ме наблюдават безучастно

стени, прозорци и икони.

Сякаш болен от проказа,

засипват ме с безчуствени пирони.

Угарката единствена ме топли.

Димът ме скрива от очите безучастни.

Изпушвам и издишам пак душата

на малки задимени части.

Да ме откриеш може да е трудно

и да се скиташ вечно сред мъглите

на море от дим тъй бурно,

застинало за миг в очите.