Научих доста късно този занаят,
душата ми ума не пожела да слуша,
но даже и до днес не ме е яд,
цигара щом запаля и изпуша.
Когато в късен час запалвам огънчето малко,
то гали нежно моето лице със светъл дим,
тютюнчето обаче свършва бързо и това е жалко,
но има ли пари проблемът си остава разрешим.
Опитвах също и лула, и пури,
вкусът е несравнимо по-богат,
ала каквото и в уста човек да тури,
чрез навика той чувства се рахат. ...