1 dic 2009, 14:39

Динамика 

  Poesía
520 0 1

Една мечта,

живот за мига.

Един сън спокоен,

като дъжд пороен.

Това е, няма спирачки,

няма и задни крачки,

няма любов, няма самота,

има само една борба

с мрак и светлина.

Нека да е грях

този ехиден смях!

Нека да е грях,

но само за тях -

за тези с маските златни,

тези, които се водят благодатни.

За тези, които ги е страх,

нека да е грях!

За страдащите - страдание,

за самотниците - отчаяние.

За борците - кулминация,

изгревът на нова делегация…

© Лапето Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??