16 ago 2015, 22:43

Диня 

  Poesía » De amor
845 0 4

Не искаш чувства… нито рани,
а само тръпката да шие…
със устни и безсънни длани
съмнения самотно сини…

Не искаш да бодеш сърцето
със обещания за утре...
Не вярваш в думите – превземки.
В гръдта отглеждаш пеперуди…

Не вярваш в себе си… та в мене?!
Светът е вик за сляпа обич...
От Бог да скрием миг безвремие
(заспал сега е в умна притча...)

Да хапнем тази сочна диня
от цялата красива сладост.
Във фризер от мечти изстинала
със семки уморена младост.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??