Диптих
То е нещо което не може да бъде различно
не тъгува по вятърни мелници влюбени в залеза
още пази спомени някъде в шепите
то е нещо което обгръща ме цялата...
... то е тихият шепот на няколко кестена
дето дращят във джоба ми сутрин по тъмно...
то е камъче някъде впило се в дланите
то е зимата стихнала в прага безлунно...
... то е всичките стъпки вървяни към никъде
и почти като нежност покълва в очите
то е нещо което не може да бъде различно
и пътува отдавна към теб – да те види...
***
... а е студено и е плакал денят
в капки вплитал е влюбени длани:
две за мен – да ме пазят от смърт
две за теб – за когато те нямам...
и навярно все още простенват на прага
и подреждат в капчука неказани думи:
две за мен – да достигна до утрото
две за теб – за когато сме чужди
и врабчета се гушат в комините
и в гнезда са завили страха си:
два за мен – до когато съм истинска
два за теб – да запомниш дъха ми...
© Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
-
Много вълшебство от всеки твой стих!
-
Благодаря!
-
И писането ти такова и душата ти такава - пеперудени, докосваш като че с крилце...
Обичам да съм тук. -
То е нещо, като нищо друго на света!
Докосна ме с думи, Бети!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
