Диптих 

1. Върхът...

От тук започва Пътят на мъжете

и тука се зараждат ветровете...

И тук фактически е Краят на Земята,

над него вече почва необята...

Нагоре са единствено Звездите:

и Времето, Вселената, Мечтите....           

2. Есенната птица...

Безмълвни жични петолиния --

осиротели в Есента...

И птиците са си заминали,

та тъжно е без Песента?...

И само Вятърът понякога

подръпне струните от жал

и трепва болка неизплакана

в поля от разтопен метал...

... но там, по жиците позвънващи,

самотна птица се черней,

сама останала и зъзнеща

след веселият полюлей...

По – властна сила от инстинктите

каква ли, задържа я тук?...

И що не отлетя от зимните

веявици и тя на юг?...

... навярно не за вакханалия

останала е в Есента?...

А ти си тръгваш...

– Не позна ли я: Метафората в Любовта?....

13.01.022.