„The last rose of summer”
Пиша ти последното писмо
точно под гръбнака на дъгата.
След това - било какво било.
След това животът ще е кратък.
Но сега е дълго. Цяла смърт,
на кълбо сърцето навъртяла.
Малък стана въздухът. И твърд.
Любовта не се побира в тяло,
нито в разум. Само в светлина,
утаена в края на окото.
Тук е тясно, а пък тя - една. ...