ДИШАЩИ РАЗСТОЯНИЯ

Зеници, запечатали очарования,
от детско гукане и волен смях,
сега слепеят в мрачно отчаяние
от свой ли, чужд ли тежък грях.

Устни, стиснати до кръв, немеят
в спомена за хиляди целувки.
Пръстите в празни длани леденеят,
докосвали някога с нежни милувки.

Сърцето... разкъсва се на парчета.
С тях пъзелът едва ли ще се нареди.
Отдавна... на децата босите крачета
оставиха в душата кървави следи...

02 10 2018