25 ago 2024, 8:05

Дистопия 

  Poesía » Filosófica, Civil
273 1 9
В сиво стенат зловещите улици,
не небе е над тях, а река,
сбрала всичките съ̀лзи страдалчески -
кално бъдеще - мътна вода.
Ледове са ръбатите облаци,
а водите им - сива отрова -
разтопени живачни куршуми са
и рушат те града из основи.
Стърчат страшно, порутени, зданията,
глави давят във мръсната кал,
а тераси висят по телата им,
впили тънки ръце от метал. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??