ДИВА НОЩ
Вятърът гали, светулките светят,
пие земята от телата ни мощ,
въздухът грее, възседнал комети
в топлата, светла, лавандулова нощ.
Луната наднича, по-кръгла от диня,
възседнала клонче от дива бреза,
очите ти греят, светят във синьо,
в дъното скрили малка сълза.
Телата се гънат - приказен змей,
сърцата препускат лудо с карета,
ритъма следва щурецът-Орфей,
а в тревата танцуват джуджета.
Душите-светулки - дълго ще скитат,
всичко се слива, светът онемява,
в песен и ритъм нагоре политаме...
и стене нощта, като жива жарава.
08.08.2010 г.
© Бай Джим Todos los derechos reservados
"Вятърът гали, светулките светят,
пие земята от телата ни мощ,
въздухът грее, възседнал комети
в топлата, светла, лавандулова нощ."