Дива вода

17 oct 2012, 9:42

Poesía » De amor

504 0 2

Аз съм твоята дива вода.

Ти ме пиеш и питаш за още.

Непонятна, жестока следа

в теб оставям през летните нощи.

Откъдето премина - руша.

Безпощадно, красиво и дръзко.

Пепелище е твойта душа.

Неочаквано, с дивите пръски,

аз навлизам дълбоко във теб,

повалила забрани, прегради.

На душата ти жадната степ

пак окъпвам в неземни наслади.

После дива, свободна и зла

вечно тръгвам със първия вятър,

пренебрегнала всяка сълза,

любовта ти превърнала в театър.

И съм ничия – черна дъга –

уморена, с измамено его.

Миг... прегръщам морето с тъга

и безследно изчезвам във него.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.