Дивата омая

2 jun 2006, 11:39

Poesía

672 0 2

Защо за мен си все болезнен спомен,
преплетен с душевната тъма.
Тъгата ме поглъща като огън,
а въглен е изгарящата самота.

Защо не виждам нищо,
а само чувствам и желая?
Защо ме гони като хищник
твоят поглед - дивата омая.

Устните са само лист хартия:
пиши каквото искаш върху тях.
Ще кажа всичко, само да те имам,
но не и, че ще срещна отново любовта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.