Почакайте ме, вий сте мои братя,
жадувам волната ви свобода.
Ще тръгна и без жалост ще изпратя,
и болка, и тревога, и лъжа.
За да препускам с кичестата грива,
през гъсти лесове и през поля.
Надмогнал всичко в мене, аз отивам
да срещна с вас безмерна красота.
Тоз Земен Рай покорно е в краката –
реките, планините, песента
на буйни ветрове със дивост свята.
Какво да искам друго от Света?