22 mar 2018, 11:32

Дивите коне 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica, Otra
405 1 5

Почакайте ме, вий сте мои братя,

жадувам волната ви свобода.

Ще тръгна и без жалост ще изпратя,

и болка, и тревога, и лъжа.

 

За да препускам с кичестата грива,

през гъсти лесове и през поля.

Надмогнал всичко в мене, аз отивам

да срещна с вас безмерна красота.

 

Тоз Земен Рай покорно е в краката –

реките, планините, песента

на буйни ветрове със дивост свята.

Какво да искам друго от Света?

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??