Дивото цвете...2

                              на Е...

Тъй както си вървях

по горската пътека –

разкошен цвят видях

на пътя ми напреко.

От него завладян

отбих, да го не сгазя

и коленичих там –

дъхът му да опазя.

И дива красота

с обсебване копнежно

в мига ме облада –

да го погаля нежно...

Потръпнал моят цвят

избухна с аромата

на дивия си свят –

събиран във гората...

От нощната роса

му бисерите бяха,

а звездни чудеса

в листата му блестяха...

... Понеже влюбен бях –

понечих да откъсна

цвета, но осъзнах

съдбата му по–късно...

Дори и подарен

на моето момиче,

от дивото лишен –

цветът ще е безличен...

Без аромат, без чар,

без прелестта си дива –

той за Страстта е дар,

но щом си тя отива!...

18.08.2020