Завоите ми удължиха пътя
и късно стигнах твоята врата.
Аз не посмях през прага да пристъпя,
ти не посмя да подадеш ръка...
Разбрах, незрели чувства ни люлеят.
(Или пък просто много закъснях?)
Отивам си, за да те изживея –
като несторен грях.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados
Поздрави!