17 ene 2008, 6:05

Джаки... сън (1,2,3) 

  Poesía
805 0 27
ДЖАКИ...(сън първи)




Мъгла е, гъста като мляко,

Лондон - минала епоха,

тук някъде и мене чака

съдбата, като зъл пройдоха.

Влажно е и въздухът вода е,

фенери осветяват авенюта,

злокобно е - смъртта витае

и тихо стъпва - необута...

А там, една дебела проститутка

говори с някакъв човек

и гукане задгробно на гугутка

заглъхва във по-миналия век.

Цилиндри, ръкавици и бастуни,

аристокрация от висшия етаж,

стари кули - нямо и без думи

оглеждат се във мокрия паваж...

Въздъхвам аз във влагата и крача

и се питам за пореден път,

дали живял е тука изкормвачът,

оня - Джак - легендата - митът?...

Хвърлих поглед сетен на пейзажа

и замръзнах сякаш, като пън!!!

"Дали живял съм тука? - Ще ти кажа...

Ела отново с следващия сън..."






ДЖАКИ... (сън втори)






"Не се страхувай - тъмно и мъгливо е,

не ще те видят, с вечерта си слят,

виж... нощем тука, колко диво е,

над тебе само... духовете бдят..."

А ти?! Какво си? Дух или реалност?!...

Щом витаеш тука - още из града,

живееш още във легенди за... бруталност,

в жестока смърт - изкормени тела?...

"Не се обръщай!!! Слушай ме и само,

със теб ли съм аз тук отвън,

реален ли съм - чувстваш ли дъха ми?!...

Или съм кошмар... във твоя сън?...

Нали това ме пита миналия път,

щом чу да шепна във мъглата.

Не, не само тук съм - бродя по света

и все съм с форма непозната...

О, скъпи мой, от смях ще се разплача,

наричай ме със името - Вина...

Или как ми рече?! - Джаки изкормвача?!...

Неее, приятел, аз съм... хорската злина!...

Подвизите мои ще научиш,

ще ти ги разкажа тук... навън...

Дано от нещо се... поучиш,

но... туй,


във следващия сън..."





ДЖАКИ... (сън трети - последен)





"Ти чел ли си за лунни нощи,

в сребро обливащи града,

за писъците, чуващи се още,

когато се замислиш за това?...

Как паднали тела на тротоара,

окъпани от свойта кръв,

умиращи във грях и сред поквара,

реалност жива е - не блъф...

След туй, как хората говорят,

как Джаки изкормвачът чак съм бил,

противоречат си, после спорят,

едни ме плюят, а за други... мил!...

Това сте вие - хорски грях...

Всеки е в душата си убиец,

един живее прекалено в... страх,

а друг пък гневен - кръвопиец...

И сетне... Пак, отново - АЗ?!!!

Виновен съм ви бил за всичко...

Не съм Аз вън, търсете ме във вас!

Кажете името си но... на срички!...

И... ако пак не ме прозрете кой съм,

така ще ме направите щастлив,

а ти... мисли, приятелю - не бой се!

Дали аз още в теб съм... жив???..."



ТHE END

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • 3 в 1!!! Не е лошо, никак не е лошо! Поздрави
  • Скитах с теб из душите на хората...безмълвно унесена в дълбоките ти размисли...невероятен!!!
  • Неее, приятел, аз съм... хорската злина!...

    Стиха ти е много наситен и образен!
  • Благодаря на всички ви за признанието - Това ме радва много - Благодаря приятели!....
  • Ти и твоят неповторим стил.Пишеш прекрасно,както само ти можеш с тази великолепна тънка ирония и остроумие.Творбите ти са като сюжети за филми.Удоволствие е да те чета.
  • Поздрави за прекрасната идея и оригиналност!Поздрави!
  • Чудесно е!Чета произведенията ти с голямо удоволствие!Успехи!
  • Много силен стих!!!
    Поздрав!!!
  • Благодаря за удоволствието!
  • Благодаря ви много, приятели, мога само да се раздвам, че сте се спрели пак при мен за малко. Благодаря ви много!
  • Нестандартни разсъждения
    за злото в нас!Силен стих!!!
  • Еее, човече, това немога да го коментирам!
    Възхищавам ти се!Превъзходен стих!!!
  • Кажете името си но... на срички!...

    И... ако, пак не ме прозрете кой съм,

    Така ще ме направите щастлив,

    а ти... мисли, приятелю - не бой се!

    Дали аз още в теб съм... жив???..."


    Просто ... супер!
  • Уау! Невероятно - философско преживяване в поетична форма. Прозренията са дъблоки и истински.Харесват ми.
  • Написано идеално!!А как ме облада...Отивам да го търся в моя сън.
  • Браво!
  • и гукане задгробно на гугутка,
    заглъхва във по-миналия век.

    ..........................
    О, скъпи мой, от смях ще се разплача,
    наричай ме със името - Вина...
    Или как ми рече?! - Джаки изкормвача?!...
    Неее, приятел, аз съм... хорската злина!...

    .......................
    И... ако, пак не ме прозрете кой съм,
    така ще ме направите щастлив,
    а ти... мисли, приятелю - не бой се!
    Дали аз още в теб съм... жив???..."
    .........

    сякаш бях там!
    Всеки от нас явно е бил...
  • "Не, не само тук съм - бродя по света,

    и все съм с форма непозната..."...
    Поезия-мистерия!Страхотен си!!!
    Четох го няколко пъти и ми се струва, че стана едно от любимите ми стихотворения!Много дълбоко и истинно, оригинално и различно!
    Най-най-искрените ми поздравления!
  • Замисли ме...за злината...за вината...
    и за всичко останало...и пак ме разплака.
    Влезе в мрака на душата ми. с обич, Валентин.
  • "Не съм Аз вън, търсете ме във вас!"
    Идея, изпълнение, ритъм, картинност...!!!
    Така ме грабна стиха ти!
  • Браво за интересната идея и
    за майсторското изпълнение!
    Поздрави!
  • Много добре - лекичко и елегантно ни забиваш ножчето си с думички, че да се размислим в какви сънища живеем.
    Браво!
  • Прав си,поете!И на луната да отидем пак сме си същите,със същите разбирания и манталитет.Ако искаме промяна трябва за започнем от себе си.Поздравления за творбата!Възхитена съм!!!
  • Открит си и без броня...
    Два образа, единият начертан от Съдбата,
    а другият, това в което ни бе превърнала...
    Заблудите може би се дължат на това, че сме изгубили
    първия си образ...
    А за теб прегръдки, приятелю!!!
  • Поетично, мъгливо и загадъчно...
    Хареса ми, извиква размисли и равносметка.

    Хубаво е, че тук са трите заедно.

    Поздрав и усмивка.
  • Поздравления!!!Винаги си оргинален!!!!
  • да,така е....във всеки от нас живее
    и доброто и злото...
    зависи на коя страница ще отворят душата ни...
    то,злото няма сила...а просто ние сме безсилни
    да го изгоним от нас!!!
    поздрави приятелю...много истински стих!!!
Propuestas
: ??:??